"Две хубави очи, душата на дете." В събота на 11 февруари Ротаракт клуб Бургас – Пиргос посети дома за деца лишени от родителски грижи в гр. Средец. Деца талантиливи, умни и макар тяхната орис лъчезарни и често усмихнати. Като Стоян, който е в I-ви клас и винаги се усмихва щом разговаря с теб, но не и щом застане пред обектива за обща снимка. Тогава неговата усмивка отсъства сякаш избягала и скрила се между страниците на книжките, които чете. Или като Васко комуто искрено завиждам за неговите невероятни умения с топката. Васко, който мечтае да стане футболист, но дори и да не успее винаги може да стане художник и това са неговите думи.

  Утрото на този съботен ден по нищо не издаваше, че денят ще е толкова различен, някак специален. В този ден нашият клуб дари на дома библиотека, порт манто, книги и играчки. Инициативата бе осъществена със съдействието на Антарес мебел и управителя на фирмата Жечо Вичев. Но не самото дарение бе толкова специално колкото чувството, което срещата ни с тези деца предизвика у всеки един от нас.

   В забързаното ежедневие, в което успехът, парите, властта са издигнати на пиедестал, а потреблението е нова религия, сякаш забравяме за истински ценните неща, истински значимите. Неща като близките за нас хора, нашите семейства, нашите приятели. Приемаме ги за даденост, а тези деца ги нямат. Те имат единствено мечти.

   В онзи ден без да целим подобен резултат, ние получихме повече отколкото дадохме, а именно чувство за осъзнаване като в онези моменти, в които отговорът на дълго задаван въпрос те удря в лицето.

   Вечер щом се прибрах и видях окачената на стената бяла дъска с нещата, които искам да постигна, дъска като от онези, които описват в книгите за личностно развитие ми стана смешно. Написаното на нея, изречено на глас, звучеше така преходно, материално, егоистично дори. Бързо изтрих този списък и на негово място написах „утре да купя обувки за футбол на Васко“.